Китана по    

земния свят и човешкото дете,
разпръснати във всички души,
заради този миг,
че едно сърце се изпълва днес!

Небесна есенция, вечна легенда,
ние пием, като се давим, от еликсира на живота,
докато и ние си отидем, като земна напаст,
огнените пламъци на земята стоят в редица

в самотно, заклинано мълчание,
като призраци, още по-бедни от слепи,
всички се събираме за последния танц,
само в нас вярва, че съществуваме.

Златото на земята мълчи,
за което ни разказва легендата,
и все пак се показва като сянка,
когато душите вече не са преследвани и измъчвани.

Оттогава, както и в древността,
навътре в човека,
към мястото на собственото посвещение,
където песента на земята се издига безшумно.

Животът на всички нас се сблъсква с съдбите,
бездушен живот, толкова те обичахме,
в тази секунда се разсъмва,
песента на Китана по

ни дари отново с душа и лица,
покажи ни пътя, древен извор,
чуй ни, ние, поетите, ние творим,
бъдещето толкова чисто и толкова светло.

Чудесата на нашите думи да върнат
на душите отново златна украса,
така ние вдъхваме отново живот,
ние, човешкият народ, благодарим за това!

Хуберт Мария Дитрих
2.2.2010