Част 1
Уважаеми дами и господа, скъпи клиенти, приятели и познати,
тъй като ежедневно разговарям с много хора, през последните месеци нещо ставаше все по-ясно. Мнозина напоследък се чувстват без енергия, претоварени, депресирани, разтърсвани от конфликтите около тях. Те изпитват вътрешна празнота и са обгърнати от нея. Това е моят опит по телефона.
Един дългогодишен клиент (на 84 години) ми каза буквално преди няколко дни в един много личен разговор: „Г-н Дитрих, аз не съм живял, а всеки ден, още от детството си, съм умирал по малко. Просто не съм правил това, което наистина бих искал да правя.“
Бях дълбоко трогнат. Тъй като вече сме разговаряли многократно – той е пенсиониран физик –, го попитах дали би направил едно упражнение с мен по телефона. Той се съгласи. Така започнах: „Представете си, че като всеки човек разполагате с неописуема
дарба. Моля, задръжте заедно с мен в сърцето си следните две думи. Почувствайте тези две думи толкова дълбоко, колкото можете. Заедно с мен поне 30 секунди. Почувствайте, почувствайте, почувствайте!
- Аз живея! -
Той се включи. След около 35 секунди му казах: „Етерът е усвоил всичко и сега едно по-висше поле на сътворението започва да отговаря. Идеи изникват в съзнанието ви и нещо ново се случва около вас.“ Той не каза нищо повече по въпроса. Разделихме се. Ден по-късно той ми се обади и каза: „Вчера вечерта в продължение на повече от час интензивно усещах дълбоко тези две думи. Чувствам се добре и през нощта ми хрумна нова идея. Никога не съм мислил за нещо подобно. Това е чудесно.“ Той ми каза, че е изпитал точната симетрия между причина и следствие.“ „Добре“, помислих си, „така би го изразил един физик...
“Той не е пожелал това, което е било в представите му. Той е усетил думата „живот“. Думата „живот“ е идеална за общуване със Сътворението по този начин. Тогава обикновено се разкрива нещо съвсем различно от това, което си представяме. Сътворението познава пътя на всеки отделен човек. Живеете ли живота, който искате да живеете? Би било чудесно, ако тази малка история докосне душата ви.
Много съм щастлива от моя физик! Да видим какво ще ни разкаже след 4–5 седмици.
Хуберт Мария Дитрих
Уважаеми дами и господа, скъпи клиенти, приятели и познати,
много от вас бяха трогнати от последния бюлетин и често питаха как се чувства физикът? Е, сега мога да отговоря – той отново се обади. Той е добре и искаше да ми сподели своята същност. Каза ми: „Имате ли химикал и лист хартия?“ И започна да разказва.
„Във всеки живот винаги остава нещо или много неща, които не са изживени. Просто така е. Само когато един неизживян живот иска да „живее“ в сърцето ти, тогава това е като постоянен гост на погребение. Действа като травма, което води до ограничаване на това, което може да се изживее. Принуждава ни да оживеем. Съпругата ми и аз в брака си от 55 години всеки ден се отдалечавахме малко повече един от друг. Едва издържах това чувство в себе си. Това ме изтласка от много области на възможното, на това, което може да се изживее. Травмата от това човешко отдалечаване доведе до много ограничения и в двама ни. Не се развихме така, както бихме могли. За съжаление, тя почина преди известно време.
Откакто всеки ден поне 2 пъти по 20 минути усещам много дълбоко двете думи – „Аз живея“ –, започвам да търся следите от неизживяното в себе си. Те се проявяват в сънища и копнежи. Те лежат под отломките от болка, страх и срам.
Според моя опит помага обменът с други хора. Нужна е малко смелост и малки стъпки. Всеки трябва да започне с това, когато го почувства. А аз имам още много планове.
Още няколко думи за Вашата теория за етера, господин Дитрих. Господин Николай Козирев, руски учен, описва торсионните полета като форма на проявление на етера. Те играят решаваща роля за всичко, което съществува.
Обърнете внимание на това. Това е много интересно. Благодаря Ви, господин Дитрих, за приятния разговор с Вас.“
И аз Ви благодаря, уважаеми господин физик. За мен етерът представлява връзката чрез трилиони и повече етерни частици с всичко, което съществува.
Чувствам се много свързан с Вас чрез споделянето на общи ценности и съпричастност.
В този дух
Хуберт Мария Дитрих