ВИНА И ЛИПСА НА ИЗКУПЕНИЕ
29 ноември 2023 г. от ПОЛ КЪЛЪН
Три години и половина и все още няма край –
поуки от периода на коронавируса в защита на свободата
Коронавирусът беше и все още е събитие от първостепенно значение в икономически план. Коронавирусът беше събитие както в медицинско, така и в политическо отношение. Историята на първото се разказва бързо, а тази на второто е много по-мащабна, по-важна, по-заплашителна и все още продължава. Първо, медицинската страна. В края на 2019 г. в 11-милионния мегаполис Ухан в Централен Китай беше открит нов вид коронавирус, който бързо се предаваше от човек на човек и причиняваше белодробно заболяване, което по-късно получи името „Коронавирусно заболяване 2019“ (Covid-19). При възрастните хора с предшестващи заболявания, най-вече захарен диабет и наднормено тегло, Covid предизвикваше тежки, а понякога и фатални усложнения. За
останалата част от населението обаче, с малки изключения, това не представляваше необичаен риск. Скоро стана ясно, че тежестта на заболяването е приблизително същата като при среднотежък грип, като смъртността, изчислена от епидемиолога Джон Йоанидис от Станфордския университет, е от порядъка на 1 на 1 000. Официално изчислената средна възраст на починалите от Covid в Германия беше 82,2 години, което е с около пет месеца повече от общата продължителност на живота от 81,7 години.
Институтът „Лайбниц“ за икономически изследвания съобщава, че заетостта на болничните легла през 2020 г. не се е увеличила, а е спаднала с около 14 процента, и то в период, когато по-вирулентният вариант на вируса от Ухан е бил в обращение и все още не е имало налична ваксина. Освен това през същата година средно само около 2 процента от всички болнични легла и 4 процента от леглата в интензивните отделения са били заети от пациенти с Covid. Проучване на Университета в Есен установи, че през 2020 г. в Германия не са починали повече хора, отколкото би могло да се очаква статистически. Това важи и за белодробните заболявания: През 2020 г. в Германия официално бяха регистрирани 61 358 смъртни случая поради „заболявания на дихателната система“, което е значително по-малко от 2019 г. (67 021 случая) или 2018 г. (71 719 случая).
„На Запад нищо ново“ би трябвало да бъде заглавието на новината за 2020 г., тъй като през тази година не се случи нищо особено нито на фронта на заболяванията като цяло, нито в сектора на респираторните инфекции. Но нещата се развиха съвсем по друг начин. След като в началото се опитаха да успокоят обществеността относно опасността от заболяването, на 11 март 2020 г. Световната здравна организация обяви световна пандемия от Covid, която беше въведена в германското право чрез включването на неопределения правен термин „епидемична ситуация с национален мащаб“ беше въведено в Закона за защита от инфекции на 28 март 2020 г. в германското право. Последва безпрецедентна поредица от посегателства върху основните права – от забрани за излизане, наречени „локдауни“ по подобие на мерките за успокояване на безредици в затворите, до неизпитани и абсурдни правила за тестване и социално дистанциране, както и задължително носене на маски. Междувременно всички тези разпоредби се оказаха практически безрезултатни. В ретроспектива като събитие-катализатор могат да се разгледат шокиращите кадри от Бергамо в Северна Италия. Особено силно въздействие оказа снимката от 18 март 2020 г., която изглежда е била заснета от стюарда на „РайънЕър“ Емануеле Ди Терлици, на военен конвой, превозващ починали от Covid-19; беше показана и зала,
, пълна с ковчези. По-късно се оказа, че военният транспорт не е бил необходим поради необичайно голям брой смъртни случаи, а е бил резултат от разпоредба за кремация на починалите от Covid в католическа Италия, където крематориумите са малко, поради което много трупове се натрупаха и трябваше да бъдат извозени. Освен това снимката с халето, пълно с ковчези, не беше от Бергамо, а беше заснета през 2013 г. в Лампедуза.
Но ефектът беше постигнат: след „снимките от Бергамо“ обективна дискусия вече не беше възможна. За нула време се оформи една нарративна линия, която беше възприета и подсилена от всички водещи медии, от всички официални институции и от двете църкви.
Удивителна беше и приликата в отразяването на коронавируса по целия свят, включително и в отделни формулировки. Всичко това се засили още повече, когато в края на 2020 г. на пазара се появиха първите ваксини срещу коронавируса. Въпреки че никога не беше успявано да се създаде добра ваксина срещу каквато и да е вирусна
респираторно заболяване – включително ваксината срещу грип – веднага стана ясно, че ваксинирането на цялото население представлява „единствения изход от пандемията“. Обсъждането на всички други средства беше табу. В Германия бързо се наложиха четири ваксини: две векторни ваксини на ДНК-основа от производителите „АстраЗенека“ и „Джонсън & Джонсън“, както и две на мРНК-основа от „Пфайзер/БиоНТек“ и „Модерна“. По-късно мРНК-ваксините спечелиха надпреварата. И четирите получиха разрешения за употреба при извънредни обстоятелства („conditional marketing authorizations“) от Европейската агенция по лекарствата (EMA) и бяха счетени за „ефективни и безопасни“. Министърът на здравеопазването от SPD Карл Лаутербах дори ги определи като „без странични ефекти“. По време на ваксинационната кампания медийният натиск отново се засили значително. Първоначалните уверения на политическата класа, че категорично се противопоставя на задължителната ваксинация, се превърнаха в точно обратното. След въвеждането на задължителна ваксинация във Федералната армия и в здравеопазването, опитът за въвеждане на общо задължителна ваксинация на 7 април 2022 г. се провали по-скоро поради партийно-политически и тактически причини, отколкото поради съдържателни, тъй като с изключение на AfD всички партии, представени в Бундестага, бяха за въвеждането ѝ, макар и с леко различаващи се акценти. Който се обяви против задължителната ваксинация или дори срещу ваксинирането като такова, беше подложен на медийна дискредитация, която дотогава в публичния дискурс в следвоенна Германия би се смятала за невъзможна: „Аз, от друга страна, бих искал на това място изрично да призова за социални санкции за всички онези, които доброволно се отказват от ваксинация. Нека цялата република да ги посочи с пръст“, написа Николаус Бломе на 7 декември 2020 г. в колонката си в списание „Шпигел“.
Политикът от FDP Райнер Стинер на 4 август 2021 г. в Twitter определи хората, които не искаха да се ваксинират, като „опасни социални вредители“. Подобно неприятно историческо трептене предизвика на 3 декември 2021 г. туит на „комедиантката“ от ZDF Сара Босети, която определи неваксинираните като „апендикс“ на обществото, който не е „необходим за оцеляването на целия комплекс“. Може да се напише много за проучванията за одобрение, за опасностите от едва изпитаната mRNA-технология, за несъответствията при производството на ваксините и за неистините относно ефективността и безопасността, които бяха разпространени от почти всички медии, но тук трябва да се задоволим с обобщение на това, което знаем. Ще се опитам при неясноти да се изкажа в полза на ваксините.
Ваксините очевидно осигуряват ограничена защита срещу „тежки форми“ на заболяването, като например необходимостта от болнично лечение, но тази защита с времето намалява и най-късно след девет месеца вече не съществува. Ваксините
очевидно осигуряват и известна защита срещу заразяване, но след около половин година тя се превръща в своето противоположно, така че ваксинираните тогава излагат на – може би дългосрочен – повишен риск да се заразят с Covid. Чрез „бустерна“ ваксинация успява да се поднови „защитата срещу тежкото протичане“, но за по-кратък период от „основната имунизация“, който освен това се съкращава още повече с всяка следваща „бустерна“ доза. Освен това „бустерните“ ваксинации изглежда отслабват имунната система, вероятно трайно.
Фактът, че ваксината нито за миг не е предотвратила разпространението на вируса, е особено важен в този контекст, тъй като задължителната ваксинация беше обоснована именно с аргумента, че това е възможно. Скромните защитни ефекти срещу заразяване и „тежко протичане“ (което е от значение само за пациенти от рисковите групи) се противопоставят на висок и все още неизвестен риск от нежелани реакции. Тези реакции, които засягат
засягат преди всичко съдовата, неврологичната и имунната система, надхвърлят с фактор от 100 до 1 000 всичко, което досега е било регистрирано при ваксините. И те все още продължават, въпреки че от юни 2022 г. почти не се ваксинира. Свръхсмъртността и спадът на раждаемостта през последните две години, възлизащи на шест до десет процента, могат да бъдат определени като масивни и все още остават необяснени. Фактът, че те се дължат поне отчасти на ваксинацията, става все по-вероятен поради липсата на алтернативни обяснения.
Като цяло съотношението полза-риск при ваксините трябва да се определи като катастрофално. Ето защо е трудно да се разбере защо ваксините не се изтеглят от пазара, докато всички отворени въпроси не бъдат изяснени. Въпреки огромния натиск 24 процента от германското население, а именно 19,6 милиона души, останаха неваксинирани, от които около 15 милиона поради съзнателно решение; останалите 4,6 милиона бяха деца до петгодишна възраст, за които нямаше препоръка за ваксиниране. Показателно е, че скептицизмът спрямо ваксините на територията на
бившата диктатура на ГДР и сред „обикновените хора“, докато вярата във ваксините сред „по-заможните слоеве“ и в културните и академични крепости на бившата Бонска република придоби култово измерение. Типичен пример за това е кампанията в Twitter #allesindenarm, която беше стартирана през ноември 2021 г. между другото от рапъра Михаел Бернд Шмидт („Смудо“), политичката от СДП Мануела Швезиг, физичката Мелани Бринкман и водещата на ZDF Дуня Хаяли и която с изявления като „Науката и солидарността са пътят към излизане от пандемията. Затова: ваксинирайте се!“ демонстрираше морализаторската самоувереност на тази прослойка.
В обобщение трябва да се отбележи, че в Германия в никакъв случай не сме „преминали доста добре през пандемията“, както твърдеше Карл Лаутербах през април 2023 г. Напротив, пандемията се оказа катастрофа. Здравословните, икономическите, психическите и социалните щети ще могат да бъдат изчислени едва след десетилетия. Те обаче не се дължат на опасността от грипоподобна инфекция, а са резултат от преувеличени и на места истерични реакции от страна на лицата, вземащи решения в нашето общество. Аргументът, че в съответния момент „не е било възможно да се знае по-добре“, не е достоверен. До появата на коронавируса епидемиите се бореха чрез карантина
на болните, а не чрез изолиране на здравите. „Локдауните“ и другите ограничения на основни права биха изисквали специално обоснование, което обаче никога не е съществувало. Не можем да не поставим въпроса за вината. Тя може да се представи като каскада. Според мен най-голямата вина носи инициаторите на пандемията от коронавирус.
Под това имам предвид представителите на международно действащия военно-медицинско-промишлен комплекс със седалище в Съединените щати.
От изтекли и разсекретени документи вече е ясно, че американското министерство на отбраната и германското правителство са играли централна роля в дългогодишната подготовка на „реакцията при пандемия“, като очевидно са заобикаляли обичайните правила относно финансирането, одобряването и производството на ваксините. Също така има много доказателства, че вирусът SARS-CoV-2 е възникнал чрез генетична манипулация на безвреден за хората коронавирус от прилепи в Института по вирусология в Ухан.
Изглежда, че ключови фигури в този процес са били Антъни Фаучи от Националния институт по алергии и инфекциозни болести (NIAID), имунологът Ралф Барик от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил и зоологът Питър Дазак, президент на неправителствената организация „EcoHealth Alliance“. След като подобни „изследвания за придобиване на функции“ бяха забранени в САЩ поради опасността, която представляват,
както изглежда, експериментите бяха „аутсорснати“ в Китай, където нормативните изисквания са по-малко строги. Счита се за сигурно, че още в ранния етап германски изследователи, в случая конкретно Кристиан Дростен, са знаели за вероятния лабораторен произход на SARS-CoV-2, но са положили огромни
усилия, за да потиснат тази хипотеза в полза на тази за естествен произход. Към момента не е известно дали изпускането на вируса от лабораторията е било инцидент или е било планирано. На този фон както произходът на вируса,
, така и производството на ваксини трябва да се разглеждат като част от програма за биологични оръжия, тъй като приложенията на изследванията за „усилване на функциите“ при потенциално опасни инфекциозни агенти понастоящем се срещат почти изцяло във военната сфера. Тази сфера на приложение,
задкулисните фигури и огромните финансови интереси на участниците обясняват и прецизната „кореография“ на Covid по целия свят.
Следващото ниво в каскадата от дългове се състои от съюза между националната и международната политика, неправителствените организации, регулаторните органи и фармацевтичната индустрия, които са приложили „пандемичния план“ в различните страни.
Следват каста от видни учени, лекари, интелектуалци, академици и личности от света на развлеченията и спорта, както и обществените и частните медии, които заедно измислиха и разпространиха нарратива за опасната пандемия и
„спасението“ чрез ваксинацията. Ако вирусът и ваксината са плод на биологичната война, то на това ниво бяха използвани всички средства на психологическата война – от „насърчаване“ през „фрейминг“ до „газлайтинг“ и дезинформация.
Вина носят и „войниците“ на пандемията. Освен местните власти като полицията и здравните служби, това са лекарските професионални организации, медицинските и болничните заведения, лекарската общност като цяло и отделните лекари, които са прилагали и контролирали „мерките“, а по-късно са извършвали и ваксинациите.
Следват съдебните органи, които частично са пренебрегнали надзорната си функция по отношение на защитата на основните права и в много случаи са проявили пристрастност, достигаща границата на нарушаване на правосъдието. Освен това по време на пандемията от коронавирус болезнено се проявиха липсата на независимост на прокуратурата и частичната зависимост на съдийската професия от изпълнителната власт в лицето на министрите на правосъдието.
Не са свободни от вина и съмишлениците сред населението, които са участвали, понякога с странно удоволствие, в репресиите и изолирането на своите съграждани, често свои колеги, съседи или дори членове на семейството. Психологът Матиас Десмет от Гент, Белгия, в този контекст впечатляващо говори за „масова формация“, наподобяваща хипноза.
Накрая, известна вина тежи и върху мълчащата част от населението, която макар и да не е участвала, не е намесила и не е изразила мнение, а в някои случаи е проявила небрежност към собственото си здраве и това на децата си. Демокрацията е
властта на народа. Това включва и това, че народът проявява мъдрост да разпознава злоупотребите и смелост да ги критикува публично, дори ако подобни изказвания водят до лични неблагоприятни последствия.
Бенджамин Франклин, един от бащите-основатели на САЩ, някога е написал: „Който се откаже от основната си свобода, за да си купи временно малко сигурност, не заслужава нито свобода, нито сигурност.“ И в крайна сметка губи и двете, би могло да се добави. Епизодът с коронавируса разкри много неща, които дълго време са били скрити под повърхността: жаждата за власт на държавата, силата на пропагандата, страхливостта и доверчивостта на населението, безскрупулността на лицата, вземащи решения в нашето общество. „Постоянната бдителност е цената на свободата“, каза Томас Джеферсън, още един от бащите-основатели на САЩ. Гражданите в Германия не проявиха тази бдителност
по отношение на коронавируса и затова са платили висока цена.
Нека се надяваме, че от това ще бъде извлечен урокът, че всякакви сценарии на страха трябва да се разглеждат с най-голям скептицизъм, особено когато са съчетани с морален призив към готовност за саможертва. Епилог: Докато пишех тази статия, по въпроса за коронавируса се чуваше все по-силно шумолене в медийната гора на национално и международно ниво (където епицентърът отново беше в САЩ). Твърди се, че е възникнал нов вариант, наречен на гръцката богиня на раздора „Ерис“, който е отговорен за увеличаването на случаите, включително и тежките. Затова се налагало „мерките“ да бъдат въведени отново и да се приложи поредна (за някои вече шеста) ваксинация.
Веднага след това Университетската болница в Кил, ръководена от братът на федералния канцлер Йенс Шолц, въведе задължително носене на маски на 13 август 2023 г. Още на 1 септември „адаптирана“ ваксина на компанията Pfizer/BioNTech беше одобрена от ЕМА. Това стана възможно толкова бързо,
тъй като след пълното одобрение на мРНК-ваксините на 10 октомври 2022 г. вече не са необходими допълнителни проучвания, за да се пуснат на пазара нови варианти на съществуващите препарати – от гледна точка на производителя това е основно предимство на мРНК-платформата. Още на 18 септември „новата“ ваксина ще бъде доставена в Германия. Какво представлява този вариант? От научното наименование „Омикрон
XBB.1.5“ разбираме, че става дума за подвариант на Омикрон, който и без друго беше по-малко патогенен от предходните варианти Алфа или Делта.
При това дори първоначалният вариант от Ухан, най-вирулентният от всички, не доведе до необичайна заболяемост в Германия. Изключително променливият вирус SARS-CoV-2 вече е ендемичен, т.е. част от нормалното
море от милиони бактерии и вируси, с които влизаме в контакт ежедневно. С всеки вариант той става по-малко патогенен и по-добре приспособен към нас, както констатира и СЗО в оценка на риска за XBB.1.5 на 9 август 2023 г. Във всеки случай вирусът успява да заобиколи защитата от досегашната ваксинация с всяка промяна на „облика“ си – феномен, известен като „имунен изход“. С всеки вариант ползата и необходимостта от „мерките“, включително ваксинацията, стават все по-малки, докато
вредността и рисковете от ваксинацията нарастват.
Цинизмът на участниците, които предизвикаха и засилиха тази нова вълна на страх, е трудно да бъде надминат. На онези, които все още се поддават на манипулациите им, може би вече няма спасение. ◆
ПОЛ КЪЛЪН,
роден през 1960 г. в Дъблин; интернист, лабораторен лекар, молекулярен биолог и ръководител на медицинска лаборатория в Мюнстер. Председател на сдружението
„Лекари за живота“. Последната му публикация в списание „Cato“ е „Удоволствие от гибелта“ (3/2023).