Подаръкът
Строфа 1
Донесохте ми нещо, ръцете ви треперят тихо,
болка ми отваря очите, какво ли иска от мен,
едно „благодаря“ заслепява всичко, то шепне „илюзия“,
нещо витае във въздуха, мирише на манипулация.
Междинна част
Един подарък може да бъде много неща,
може да те кара да живееш или да те оставя сам,
бреме или гост,
без очаквания или само привидност,
обгърнат от страдание или готов за живот.
Припев
Твоят подарък за мен е даден само
Времето изпълва пространството ми, това е нещо повече в живота ми,
аз съм отдаден на този дар, както корените на едно дърво,
без мен то не може да живее, живее ли в мен твоята мечта?
Ако не е свободен, трябва да си тръгне отново……
Строфа 2
Ти ми донесе нещо, в него живее душата ти,
сянка ми отваря очите, какво ли иска от мен,
едно „благодаря“ заслепява всичко и шепне „илюзия“,
нещо витае във въздуха, мирише на манипулация.
Стих 3
Донесла си ми нещо, твоето желание живее в него,
един воал не се разсейва, едно намерение се издига,
Не свързвай нищо с подаръка, тогава той може да живее,
тогава си дал на получателя парченце от живота.
( Copyright 2012 Хуберт Мария Дитрих )